Изпичането на кафето е една от тайните на доброто кафе. Печенето на кафе е занаят с вековна традиция, за който са нужни години посвещение, за да се стигне до перфектност. Най-добрите пекари знаят,че трябва да се разцепва секундата, за да се избегне разликата между великолепния вкус и прахосаните усилия. Кафените зърна всъщност са семената на плодовете на кафеените дръвчета. Цветът им варира от бледо смарагдово зелено до синьо – зелено и мътно кафеникаво на остарелите и декофениизирани кафета. Ароматът на зеленото кафе е сладникав, на прясно окосена люцерна. След окачествяването си кафето навлиза в най-важната фаза от подготовката му за пазара – изпичане и блендиране ( смесване и обогатяване на вкуса). Добрият пекар е от една страна човек на изкуството, а от друга учен. По време на изпичането си в зърната се инициират редица химични реакции – захарите и въглехидратите започват да се карамелизират, създавайки вещество известно като кафеено масло. На практика то не е в истинският смисъл растително масло, защото е разтворимо във вода. Но придава на кафето неговия характерен вкус и аромат.

Първият огън „съживява“ зърната. Кафето се пече при повече от 200 градуса до 220 градуса. След около три минути “ пробудени“ от топлината, от зърната започва да се усеща тревиста миризма и зърната придобиват интензивен блестящо зелен цвят. След пет минути, ярко зеленият цвят на зърната заглъхва в бледо жълто, което се задълбочава в златно и кафеникаво жълто. Мирис на препечен хляб изпълва въздуха и зърната започват да се надуват. След около девет минути, а понякога и по-рано, кафето изглежда “ съсипано“. Цветът му внезапно се прошарва, а повърхността му се набръчква. Сребристо сивата кожица се напуква и излющва. В този момент пекарят трябва да е търпелив и изключително внимателно да наблюдава и слуша процеса. След около 12-13 минути зърната започват да се разпукват отново, маслата достигат повърхността, цветът става тъмно кафяв, увеличава се шоколадовия нюанс, аромата става по -сладникав.